Ревю на MSI P45 Platinum и P45 срещу P35

Страница 3 - Близък поглед, изходи и BIOS

Говорейки за енергоспестяване - цялата идея на "DrMOS" е, че вместо да използват два мосфета и отделен IC драйвер като три отделни обекта, MSI са ги комбинирали в един чип. Така те не отделят толкова топлина, заемат много по-малко място на дъното и с тях MSI успяват да контролират енергопотреблението на дъното с едва ПЕТ фази на захранване, а не като други компании, твърдящи, че са необходими 8, 10, 12 или дори 16 фази за същия ефект.

MSI разполагат с енергоспестяващата GreenPower технология така както ASUS с EPU и Gigabyte с DES. Тези технологии контролират превключването на фазите на процесора, паметта и чипсета, спестявайки максимално количество енергия. По дъното има сини диоди, с които можете да се порадвате на "зеленото" у дъното :) Те мигат при превключването на фазите (което се случва много, много бързо) и така в реално време се вижда как GreenPower работи.

Освен светодиодите за фазите на дъното има и други диагностициращи светлинки, комбинациите от които индикират конкретен проблем (кодовете на проблемите се намират в книжката, в случай че се сблъскате с някой.

От последните снимки се виждат ключетата за включване и рестарт на дъното. Наистина изключително удобни за хора, които сменят и тестват хардуер и както най-често се случва, го правят извън кутия. Отзад на портовете на дъното е изведено и още едно ключе, за изчистване на настройките на BIOS-а. Макар дъното да успява да се възстанови от прекалено висок overclock само, ако все пак стигнете до положение, в което не иска да тръгне, няма да има нужда да отваряте кутията, за да спасите положението. Другите портове отзад са доста стандартни, като изключим морално остарелите PS2 портове, от които вече ASUS например се отказаха (или поне от този за клавиатура). Готино впечатление правят отцепените 4 USB порта на голямата алуминиева планка, макар на пръв поглед груби, портовете са доста раздалечени и удобни за използване.

BIOS

MSI са доста известни с това, че първите им BIOS-и винаги имат проблеми и бъгове, които в последствие разбира се се изчистват. Факт е, че ние работихме с версия 1.3 на BIOS-а и явни проблеми на практика не срещнахме. Дъното се държеше сравнително стабилно, не отказваше да POST-не при колкото и трудно настройки да е получавало и цялостния експириънс с него бе положителен.

От край време MSI залагат на AMI BIOS-ът, което явно е сполучлива стратегия - потребителите са свикнали с основните инструменти и разположението им в AMI и бързо и лесно се ориентират в менюто. Това е на път да се промени, защото точно в краят на нашите тестове на дъното изникна MSI UEFI биосът за P45 серията дъна (по-точно за MSI P45 Platinum, вече се бе появил UEFI биос за P45D3 Platinum, отново базирано на P45, а скоро се очаква UEFI за MSI P45 Diamond).

UEFI представлява биос от ново поколение. Биос с красива графична среда, възможност за използване на мишка и най-готиното, поддръжка на приложения, които се зареждат ПРЕДИ операционната система. Тъй като в UEFI може да се управляват и мрежовите портове на дъното, означава че с него можете да сложите интернет браузър без да имате операционна система и да разглеждате страници или търсите решение на проблем, ако такъв е възникнал и нямате възможност да сложите OS. MSI дори предоставят софтуер за записване на дискове заедно с UEFI биосът си!

Проблем е, че UEFI е 32Mbit-ов файл, който явно няма как да се флашне с дискета. MSI не разполагат с готини инструменти като EZ-Flash, така че спасението остава USB флашка. Тъй като това са първите стъпки на UEFI на пазара на крайния потребител, то тепърва ще изследваме възможностите му, но сега ще се съсредоточим върху до болка познатия синичък BIOS за хардуер по IBM-ски стандарт.

Ако през последните две години сте се докосвали до MSI-ско дъно, вероятността да познавате Cell страницата в биоса е голяма. Интерфейсът за управление на волтажите, шините, таймингите на паметта и другите неща свързани пряко с производителността на машината ви, се намира там и е доста интуитивен! За по-обикновените потребители има така нареченият D.O.T. (Dynamic Overclock Technology), който пуснат овърклоква компютърът автоматично, спрямо натовареността и нуждата му да работи бързо. За другите "POWER" потребители, има ръчни настройки на практически всичко. Налични са изключително много настройки на волтажите, а чрез Memory-Z интерфейсът можете да управлявате поотделно всеки тайминг на паметта. Останалите неща са доста общи и ги има на всяко едно овърклокърско дъно, така че няма да се спираме поотделно.