Ревю на MSI P45 Platinum и P45 срещу P35
- Ревю на MSI P45 Platinum и P45 срещу P35
- Страница 2 - Опаковка и съдържание
- Страница 3 - Близък поглед, изходи и BIOS
- Страница 4 - Методи на тестване
- Страница 5 - Производителност в 3DMark Vantage
- Страница 6 - Производителност в Cinebench 10, WPrime
- Страница 7 - Производителност на паметта
- Страница 8 - Производителност на SATA
- Страница 9 - Производителност при обработка на видео и изображения
- Страница 10 - Производителност при компресия и декомпресия
- Страница 11 - Производителност при гейминг
- Страница 12 - Overclock и енергоефективност
- Страница 13 - Заключение
Страница 2 - Опаковка и съдържание
Страница 2 - Опаковка и съдържание
Както често обичам да казвам, скъпите продукти идват в скъпи опаковки. Малко или много, MSI разбиват клишето с тяхната. Вместо обичайните кутии на ATX дъна, MSI P45 Platinum се намира във висока кутия с дръжка. Геймърските продукти обикновено имат върху кутиите си някой космически кораб или друг футористичен обект. Е, тук има доста еднозначещ звяр, но ако все пак не правите асоцияцията, с големи букви си е написано, че дъното е "Геймърски продукт".
Окомплектовката на дъното е типично богата. Четири SATA кабела, един IDE и един FLOPPY, преход за захранване на SATA устройство от молекс кабел. Дискове с драйвери и софтуер за Windows x86 и за Windows x64. Бонус софтуер за бекъп на информация. Мост за Crossfire, две ръководства, USB & Firewire планка за допълнителни портове, задна метална планка за кутията ви, която отговаря на нестандартните изходи на дъното. И разбира се - M-конекторът на MSI, който се явява версия на Q-конекторът на ASUS. Доста удобно наистина, свързвате кабелите от кутията си към едно такова блокче и ако трябва да свалите дъното, за да тествате нещо друго, за да смените охлаждането си или по друга причина, после само слагате цялото блокче върху пиновете. За разлика от ASUS, MSI са дали няколко "блокчета" за свързване на всички пинове, които може да ви интересуват, не само за кабелчетата на дъното.
Ах, ето го и самото дъно. Още от пръв поглед се забелязват няколко неща. Първото от тях е, че дъното разполага с изключително масивно и доста извратено heatpipe охлаждане, в което обаче е вложена доста умисъл. Ламелите на радиаторчетата в краищата на heatpipe-овете са разположени там, където е най-голяма вероятността да има поток от въздух - под захранването, отзад до портовете (където често има вентилатор за изкарване на топлия въздух) и между процесора и видео картата. Така каквото и въздушно охлаждане да ползвате, винаги ще има поток на въздух през чипсетния радиатор. Второто, което забелязваме е, че слотовете и портовете на дъното са добре оптимизирани и не са сложени както е дошло на дизайнерите. SATA портовете например не сочат нагоре, а настрани, помагайки по-малкото оплитане на кабелите, същото важи за IDE порта. По дъното има цели 5 допълнителни конектора за вентилатори, които после можете да управлявате ръчно през биос. На последно място (но може би най-интересно в монотонния контекст на ревюто), откриваме че колегите ни тествали дъното преди нас (разкрийте се!) са загубили оригиналната "тапа" пазеща пиновете на сокета и са сложили тапа "Foxconn" преди дъното да бъде предадено на нас.
